Северно сияние
Аз не търся вечност в обещание,
и не търся слънце нощно време.
Tърся нещо простичко - призвание,
и кураж по пътя да поема.
Всеки март копнея да е пролетно,
до април пришивам си крилете.
Bсеки май сънувам, че съм в полет, но
лятно време вехна като цвете.
Всеки август вярвам във кокичета,
през септември под снега белея,
зимата - като дете обичам я,
но напролет детски пак се смея.
Имам малко, мъничко желание -
някой вечност да ми обещае.
Аз не вярвам в северно сияние,
но и като север ще сияя.
© Владислава Генова All rights reserved.