12 sept 2007, 23:29

Сезони

  Poesía
739 0 15

Свърши лятото,  сякаш хубавото отмина,
море, плаж, вкусна риба, студена бира.
Приятни мигове, но толкова за тази година
настъпва тъжното,  леко животът си замира.


Как хубавото отмина, не, не съм съгласна,
предстои златна есен, след нея бяла зима,
пролетта възраждаща, цветна, прекрасна
(от всичките сезони  ми е най-любима).


Лете сме с къси блузки, поли над коленете,
а през другите сезони красоти сме скрили.
Не сме секси мадами, привличащи мъжете,
а манекени, с катове дрехи тела покрили.


Не харесвам да съм жена - секси мадама
и страстни мъжки погледи да бягат по мен.
В главата имам друга житейска програма -
от искрата в очите ми мъжът да е запленен.

Стих на Гали и Етчи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....