20 dic 2006, 14:50

Сезоните събличат своите дрехи

  Poesía
724 0 8
Сезоните събличат свойте дрехи, мълком.
Като актьори във театър, играят драми,
усмихват се, обичат, после плачат тихо.
Сезоните без време си отиват винаги.
Съблече се и есента, изплака сълзите,
а зимата във будоара си е гола, влажна.
чака обличане във бяло,  възкръсване,
със  пухкавите дрехи на снежинките.
Ще заискрят очите и със светлините,
усмивката и ледена, ще е красива...
На сцената под лампи и декорите,
за миг - сезон, ще бъде бяла и щастлива!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...