Сезоните събличат свойте дрехи, мълком. Като актьори във театър, играят драми, усмихват се, обичат, после плачат тихо. Сезоните без време си отиват винаги. Съблече се и есента, изплака сълзите, а зимата във будоара си е гола, влажна. чака обличане във бяло, възкръсване, със пухкавите дрехи на снежинките. Ще заискрят очите и със светлините, усмивката и ледена, ще е красива... На сцената под лампи и декорите, за миг - сезон, ще бъде бяла и щастлива!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.