Сезоните събличат свойте дрехи, мълком.
Като актьори във театър, играят драми,
усмихват се, обичат, после плачат тихо.
Сезоните без време си отиват винаги.
Съблече се и есента, изплака сълзите,
а зимата във будоара си е гола, влажна.
чака обличане във бяло, възкръсване,
със пухкавите дрехи на снежинките.
Ще заискрят очите и със светлините,
усмивката и ледена, ще е красива...
На сцената под лампи и декорите,
за миг - сезон, ще бъде бяла и щастлива!