Дълго време беше отново усмихнат и някак по-сурово разпънат в мислите ми. И вятърът, непосилно подтиснат от новата пролет, разроши косите ми. Видях те в чашата изстинало кафе, изстинало от чакане и от неискане да си тръгнеш от мен. Сновеше неизказаност до плисване в лицето на новия ден. Отекваха стъпки, но не нашите, в душите ни, прашните, от толкова стоманени клетви молбите отпиваха глътки. Някой друг минутите в такт преброи, безвремие дишаше между очите ни и онези сълзи, чутите, само дъждът приюти. Тръгнах си с шала от забравени многоточия върху раменете ми. Този път ти простих раните в слепоочията от несподелените истини. Този път се обърнах и в тебе видях целият миг, онзи, в който разбрах, че единствен си и споделен, сега те очаквам онези точки мълчаливи в рефрен да превърнеш и когато зората оплаквам просто да ме прегърнеш.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.