Шал от мълчание
Дълго време
беше отново усмихнат
и някак по-сурово
разпънат в мислите ми.
И вятърът, непосилно
подтиснат
от новата пролет,
разроши косите ми.
Видях те в чашата
изстинало кафе,
изстинало
от чакане и от неискане
да си тръгнеш от мен.
Сновеше неизказаност
до плисване
в лицето на новия ден.
Отекваха стъпки,
но не нашите,
в душите ни, прашните,
от толкова
стоманени клетви
молбите отпиваха глътки.
Някой друг минутите
в такт преброи,
безвремие дишаше
между очите ни
и онези сълзи, чутите,
само дъждът приюти.
Тръгнах си
с шала от забравени
многоточия
върху раменете ми.
Този път ти простих
раните в слепоочията
от несподелените истини.
Този път се обърнах
и в тебе видях
целият миг,
онзи, в който разбрах,
че единствен си
и споделен,
сега те очаквам
онези точки мълчаливи
в рефрен да превърнеш
и когато
зората оплаквам
просто да ме прегърнеш.
беше отново усмихнат
и някак по-сурово
разпънат в мислите ми.
И вятърът, непосилно
подтиснат
от новата пролет,
разроши косите ми.
Видях те в чашата
изстинало кафе,
изстинало
от чакане и от неискане
да си тръгнеш от мен.
Сновеше неизказаност
до плисване
в лицето на новия ден.
Отекваха стъпки,
но не нашите,
в душите ни, прашните,
от толкова
стоманени клетви
молбите отпиваха глътки.
Някой друг минутите
в такт преброи,
безвремие дишаше
между очите ни
и онези сълзи, чутите,
само дъждът приюти.
Тръгнах си
с шала от забравени
многоточия
върху раменете ми.
Този път ти простих
раните в слепоочията
от несподелените истини.
Този път се обърнах
и в тебе видях
целият миг,
онзи, в който разбрах,
че единствен си
и споделен,
сега те очаквам
онези точки мълчаливи
в рефрен да превърнеш
и когато
зората оплаквам
просто да ме прегърнеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искам Все права защищены
