В кухнята той кротичко стои.
Ледът му се разтапя от душата.
Прочитам си " Две хубави очи",
преди да го поставя във тавата.
Напълнил съм го с орехи и лук,
ориз и моркови, и дъхови подправки.
Полях го с вино, да не стане сух.
Във фурната на топличко го пратих.
Той почна като съвест да цвърчи.
Започна да ухае на свещеност.
Какво са двете хубави очи
пред тази апетитност и безценност. ...