В кухнята той кротичко стои.
Ледът му се разтапя от душата.
Прочитам си " Две хубави очи",
преди да го поставя във тавата.

Напълнил съм го с орехи и лук,
ориз и моркови, и дъхови подправки.
Полях го с вино, да не стане сух. 
Във фурната на топличко го пратих.

Той почна като съвест да цвърчи.
Започна да ухае на свещеност.
Какво са двете хубави очи
пред тази апетитност и безценност.

Светецо Николай, за теб сега
шаранът е поставен във тавата.
Грехът е като рибна тишина,
която във стомаха ще се мята.

Ще почета морето и вълните
и нека рибата да ме прости.
Какво не бих направил за светците
напук на две погубени очи.