Шега

Дъждът направи си шега,

внезапно някак заваля

и мен, и тебе раздели,

защото той така реши.

Какъв късмет, каква съдба –

вали дъждът, вали така!

И мислите ми заличи,

и той от мене те укри.

Дъждът вали, вали, вали,

душата страда без мечти.

Тя иска хубавите дни,

а с тях отново аз и ти.

Но днес вали наново пак

и може би това е знак,

че скоро ще се проясни

и ще се срещнем аз и ти.

             Мария Мустакерска