Дъждът направи си шега,
внезапно някак заваля
и мен, и тебе раздели,
защото той така реши.
Какъв късмет, каква съдба –
вали дъждът, вали така!
И мислите ми заличи,
и той от мене те укри.
Дъждът вали, вали, вали,
душата страда без мечти.
Тя иска хубавите дни,
а с тях отново аз и ти.
Но днес вали наново пак
и може би това е знак,
че скоро ще се проясни
и ще се срещнем аз и ти.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
