Дъждът направи си шега,
внезапно някак заваля
и мен, и тебе раздели,
защото той така реши.
Какъв късмет, каква съдба –
вали дъждът, вали така!
И мислите ми заличи,
и той от мене те укри.
Дъждът вали, вали, вали,
душата страда без мечти.
Тя иска хубавите дни,
а с тях отново аз и ти.
Но днес вали наново пак
и може би това е знак,
че скоро ще се проясни
и ще се срещнем аз и ти.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
