Шега

9 jun 2009, 17:03

Poesía

471 0 1

Шега случайна на живота

и аз съм като всички вас,

и също гледам с неохота

как бързо дните си летят.

Накрая паля калeндара

и тъжно гледам как гори.

Димът на спомена повтаря

щастливите и мрачни дни.

Изгарят там любов, надежди,

димът лети към вечността.

И нямам сили да погледна

мъртвилото на пепелта.

Когато вятърът превърне

шегата в бледа лунна прах,

ще ви открия и прегърна

със песента, която пях.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.