Шега
Шега случайна на живота
и аз съм като всички вас,
и също гледам с неохота
как бързо дните си летят.
Накрая паля калeндара
и тъжно гледам как гори.
Димът на спомена повтаря
щастливите и мрачни дни.
Изгарят там любов, надежди,
димът лети към вечността.
И нямам сили да погледна
мъртвилото на пепелта.
Когато вятърът превърне
шегата в бледа лунна прах,
ще ви открия и прегърна
със песента, която пях.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Миланов Шопов Todos los derechos reservados
