Шега случайна на живота
и аз съм като всички вас,
и също гледам с неохота
как бързо дните си летят.
Накрая паля калeндара
и тъжно гледам как гори.
Димът на спомена повтаря
щастливите и мрачни дни.
Изгарят там любов, надежди,
димът лети към вечността.
И нямам сили да погледна
мъртвилото на пепелта.
Когато вятърът превърне
шегата в бледа лунна прах,
ще ви открия и прегърна
със песента, която пях.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
