29 feb 2008, 23:24

Шепа пепел 

  Poesía » De amor
738 0 4

В шепа пепел ти превърна моето сърце,
накъдето и да тръгне, все не е добре,
плача ден, плача два и не зная до кога,
мога ли да ти простя и себе си да спася.

Шепа пепел разпиляна е душата ми,
любовта ни пропиляна в мене кърви,
чувам стъпките ти леки - ти вървиш към мен
и оставям лампата да свети, искам да е ден.


  
Само да е ден и ти да не си в мен...




                                            
В шепа пепел ме превърна,
но знай, рано или късно ще ти го върна.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е на такъв стих как да не дадеш 6.Браво.Ако желаеш аз ще събера пепелта от сърцето ти и ще го върна да живее своя живот,за да може да чувства и да знае що е любов.
  • Благодаря ти
  • Радвам се,че болката която струи от стиховете ти,не е плод на лични преживявания!Но пък в такъв случай много истинно е пресъздадена в стиховете ти!Поздрав!
  • Болезнен стих!
Propuestas
: ??:??