В шепа пепел ти превърна моето сърце,
накъдето и да тръгне, все не е добре,
плача ден, плача два и не зная до кога,
мога ли да ти простя и себе си да спася.
Шепа пепел разпиляна е душата ми,
любовта ни пропиляна в мене кърви,
чувам стъпките ти леки - ти вървиш към мен
и оставям лампата да свети, искам да е ден.
Само да е ден и ти да не си в мен...
В шепа пепел ме превърна,
но знай, рано или късно ще ти го върна.
© Ванеса Всички права запазени