2 jun 2018, 23:10

Шепа приятели

  Poesía » Otra
1.2K 1 2

 

Нося в сърцето си шепа приятели,
но и толкова малко ми стигат.
Не са ми нужни дузина ласкатели,
искам честност и искреност мила.

 

Имам в очите си сълзи неизплакани,
всички болки със тях ги отмивам.
Стаени копнежи кътам в душата си,
думите в себе си понякога скривам.

 

Имам и още дни като празници,
когато човешката обич съзирам.
Богатство е когато споделяш съдбата си,
тогава и смисъл във дните откривам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...