Нося в сърцето си шепа приятели,
но и толкова малко ми стигат.
Не са ми нужни дузина ласкатели,
искам честност и искреност мила.
Имам в очите си сълзи неизплакани,
всички болки със тях ги отмивам.
Стаени копнежи кътам в душата си,
думите в себе си понякога скривам.
Имам и още дни като празници,
когато човешката обич съзирам.
Богатство е когато споделяш съдбата си,
тогава и смисъл във дните откривам!
© Пламена Владимирова Всички права запазени
Вие също сте част от моите приятели!