Шепнат ми в тъмното
Твойте мисли вече са тук,
аз ги чувам, шепнат ми в тъмното,
те ме канят да тръгна със теб
и да хукна с пантофите чудните.
Ще ме водят през дивна гора,
само с теб да си чуваме ехото,
ще препускаме с диви коне
там, където ще срещаме утрото.
Ще откъсваме в тучно поле
синьогледа морна метличина,
ще замръкваме до наш’то море,
да рисуваме в пясъка птиците.
Твойте мисли са твойте ръце,
да ме срещнат, изпратени в тъмното,
в тях се сгушвам като малко дете,
закопняло за среща със чудното.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
