12 mar 2008, 13:07

Шепот от Луната

  Poesía » Otra
929 0 2
Обичам Луната да ми говори,
да ми нашепва тихо почти
и всеки път, когато я погледна,
да виждам тъжната усмивка в нейните очи.

Обичам Луната да ми говори,
да ми разказва разни неща
и всеки път, когато й се бърбори,
да идва на нашата среща.

Обичам Луната да ми говори,
да споделя тайните си с мен
и дори понякога да спори,
че светът не е за нея отреден.

Обичам Луната да ми говори,
да шепти за нощната самота,
за вятъра хладен, за облаците,
с които винаги води борба.

Обичам Луната да ми говори,
понякога и за лоши неща,
за тъмни злини и зловещи места,
на които свидетел е ставала тя.

А колко тайни ли крие -
никой все още не знай.
Само пред мен ще ги открие,
а аз ще ги пазя докрай.

Обичам Луната да ми говори,
да ме превръща в довереница добра,
но и винаги ми се моли
и аз да й казвам лични неща.

Така минават вечерите дълги
в разговори, обвити с тайнствена тъма.
Обожавам Луната да ми говори,
защото никога не се чувствам сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Бянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...