Обичам Луната да ми говори,
да ми нашепва тихо почти
и всеки път, когато я погледна,
да виждам тъжната усмивка в нейните очи.

Обичам Луната да ми говори,
да ми разказва разни неща
и всеки път, когато й се бърбори,
да идва на нашата среща.

Обичам Луната да ми говори,
да споделя тайните си с мен
и дори понякога да спори,
че светът не е за нея отреден.

Обичам Луната да ми говори,
да шепти за нощната самота,
за вятъра хладен, за облаците,
с които винаги води борба.

Обичам Луната да ми говори,
понякога и за лоши неща,
за тъмни злини и зловещи места,
на които свидетел е ставала тя.

А колко тайни ли крие -
никой все още не знай.
Само пред мен ще ги открие,
а аз ще ги пазя докрай.

Обичам Луната да ми говори,
да ме превръща в довереница добра,
но и винаги ми се моли
и аз да й казвам лични неща.

Така минават вечерите дълги
в разговори, обвити с тайнствена тъма.
Обожавам Луната да ми говори,
защото никога не се чувствам сама.