Войник стои в тъмната гора,
проклинащ своята съдба.
Умира бавно той, самотен
потънал в неохота.
Останал последен от своята пехота.
Рана на гръдта му огнено-червени сълзи лее,
а лицето му зловеща песен пее.
Гората - тиха и безмълвна в знак на почит,
вятърът ели прикланя.
Войник поставен в неугода...
Той се бори със човешката природа.
Човек със чест и гордост никога не би ридал,
но безумието страшно някой би ли спрял?!
И днес живеем във 21-и век, но кажете, мили братя,
как допускаме да бъдем управлявани от един човек?
Република навсякъде се пишем, а от далеч на разграбена
монархия миришем...
© Петър Попинов Todos los derechos reservados