May 14, 2011, 4:24 PM

Шепот за пробуждане 

  Poetry » Civilian
680 0 0
Войник стои в тъмната гора,
проклинащ своята съдба.
Умира бавно той, самотен
потънал в неохота.
Останал последен от своята пехота.
Рана на гръдта му огнено-червени сълзи лее,
а лицето му зловеща песен пее.
Гората - тиха и безмълвна в знак на почит,
вятърът ели прикланя.
Войник поставен в неугода...
Той се бори със човешката природа.
Човек със чест и гордост никога не би ридал, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Попинов All rights reserved.

Random works
: ??:??