Patrizzia (Надежда Ангелова)
2256 18495
30 mar 2019, 10:23

Шерше ла фам... 

  Poesía » De humor
876 8 11

Бог създал за ден земята,
и от кал, дори Адам,
от реброто му -жената
и в беля го вкарал сам.

 

Змия, ябълка, дилема,
как сега да я изям?
После пък дойде проблема:
Леле, голи сме с Адам!

 

Ето, вече всичко знаят
и изпитват даже срам.
Бесен Бог. Далече раят...
Кой е крив сега? Адам!

 

И така от памтивека,
си върви. И вече знам,
има ли проблем човека,
или Бог: Шерше ла фам...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Е, не – животно като туй не съществува!
LiaNik (И.К.) LiaNik
Poesía » De humor, Verso libre
И казват, че жената
била родена от ребрата
на първият човек.
А може би човекът,
създаден бил е за това – ...
  622  10  13 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Иржи!
  • Вече е истина,Надя,и пръст да ти покажат и вече си написала стих и в него,макар и кратко има всичко-и за кожата и за нокътя и за живеца дори....Ненадмината си!А за виновния...права е Краси,обикновено е по-слабия,но може и мъжа да бъде..
  • Гавраил, Красе, радвате ме!
  • Търся я
    шерше ла фам
    ябълка да вкуся
    сам...
  • Благодаря ти, Лия! Ти направи това, което аз не успях.Понякога се изявявам, като на агънцето майка му. Напълно успешно. Скъпи приятели, умотворението ми е вдъхновено от творбата на Лия:"Е, не – животно като туй не съществува!" Радвам се, че сме ви усмихнали!
  • Хареса ми много, Наде. 🌼
  • Моля, оценете анонимно и по съвест...
    Пет с чиста съвест !
  • Винаги оригинална - и в темата, и в изпълнението! Продължавай да ни радваш, Наденце!
  • Наденцееея, разби ми чувствата отвсякъде!!!
    Велико е!!!
    А финалът изби рибата!

    Смея се и се кефя на max
  • Животът ни е изграден от дилеми, прекрасно е, Наде!
  • Наде, както винаги, редовете ти се вклиняват в ума със силата на казаното. Благодаря ти! Така си е - спорът между Адам и Ева, не от вчера е, го знам. За "белите" на Адам все виновната е Ева, а за Евиния срам, пак виновник е Адам. Но дървото все е круша, и плодът му пак така...Ябълката на раздора, пък е сладка, като любовта.
    Невероятна си и мъдра. На мен сто листа няма да ми стигнат, че да обясня, това, което ти си казала .
Propuestas
: ??:??