3 ene 2019, 14:12

шест лева

  Poesía
550 0 0

днес денят имаше някаква мистична пълнота която
не бях усещал преди
сякаш всичко следваше план
всяка секунда беше предопределена
всеки момент по график
сутринта догледах портокал с часовников механизъм
миналата нощ заспах някак тайнствено час преди да свърши
даже бях изключил компютъра и облякъл пижамата си
странно че нямам спомен за това
не ми се стоеше вкъщи и реших да отида до библиотеката
време беше да си изкарам членска карта пък и
от доста време търсех няколко книги
минах покрай младежкия чух тътена на разни взривове в далечината
така се бях замислил че се стреснах и
цигарата ми падна
бяха някакви глупави хлапета
хвърляха пиратки в един кош за боклук
смееха се подскачаха викаха
като ги видях си спомних че и аз го правех преди
същото нещо да
и други неща правех примерно
стоях на чина си в задушния кабинет в училище
някаква лелка обясняваше нещо отпред но
аз не я слушах
мислите ми бяха в един друг свят
в един психеделичен сапунен мехур встрани от минутите
представях си как всичко е застинало
вятъра птиците хората листата
всичко освен аз
и отново бях в училище
разхождах се из тъмните коридори влизах по стаите
разглеждах лицата на момичетата
избирах си най-симпатичните събуждах ги а те
ме следваха и така докато не бях събрал всичките красавици
след това ги събличах
оглеждах младите им бели тела
докосвах с пръсти гърдите задниците им
и правех секс с най-добрите
до скоро имах такива фантазии
но бях забравил за тях
онези децата ми го напомниха
после отидох до библиотеката
хората там бях много добри
в истинския смисъл на думата
изненадаха ме признавам си
взех си също толкова добри книги
и се прибрах с усмивка вкъщи
беше хубав ден
подреден

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елин Танев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...