3 ene 2019, 14:12

шест лева

  Poesía
547 0 0

днес денят имаше някаква мистична пълнота която
не бях усещал преди
сякаш всичко следваше план
всяка секунда беше предопределена
всеки момент по график
сутринта догледах портокал с часовников механизъм
миналата нощ заспах някак тайнствено час преди да свърши
даже бях изключил компютъра и облякъл пижамата си
странно че нямам спомен за това
не ми се стоеше вкъщи и реших да отида до библиотеката
време беше да си изкарам членска карта пък и
от доста време търсех няколко книги
минах покрай младежкия чух тътена на разни взривове в далечината
така се бях замислил че се стреснах и
цигарата ми падна
бяха някакви глупави хлапета
хвърляха пиратки в един кош за боклук
смееха се подскачаха викаха
като ги видях си спомних че и аз го правех преди
същото нещо да
и други неща правех примерно
стоях на чина си в задушния кабинет в училище
някаква лелка обясняваше нещо отпред но
аз не я слушах
мислите ми бяха в един друг свят
в един психеделичен сапунен мехур встрани от минутите
представях си как всичко е застинало
вятъра птиците хората листата
всичко освен аз
и отново бях в училище
разхождах се из тъмните коридори влизах по стаите
разглеждах лицата на момичетата
избирах си най-симпатичните събуждах ги а те
ме следваха и така докато не бях събрал всичките красавици
след това ги събличах
оглеждах младите им бели тела
докосвах с пръсти гърдите задниците им
и правех секс с най-добрите
до скоро имах такива фантазии
но бях забравил за тях
онези децата ми го напомниха
после отидох до библиотеката
хората там бях много добри
в истинския смисъл на думата
изненадаха ме признавам си
взех си също толкова добри книги
и се прибрах с усмивка вкъщи
беше хубав ден
подреден

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елин Танев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....