3.01.2019 г., 14:12

шест лева

545 0 0

днес денят имаше някаква мистична пълнота която
не бях усещал преди
сякаш всичко следваше план
всяка секунда беше предопределена
всеки момент по график
сутринта догледах портокал с часовников механизъм
миналата нощ заспах някак тайнствено час преди да свърши
даже бях изключил компютъра и облякъл пижамата си
странно че нямам спомен за това
не ми се стоеше вкъщи и реших да отида до библиотеката
време беше да си изкарам членска карта пък и
от доста време търсех няколко книги
минах покрай младежкия чух тътена на разни взривове в далечината
така се бях замислил че се стреснах и
цигарата ми падна
бяха някакви глупави хлапета
хвърляха пиратки в един кош за боклук
смееха се подскачаха викаха
като ги видях си спомних че и аз го правех преди
същото нещо да
и други неща правех примерно
стоях на чина си в задушния кабинет в училище
някаква лелка обясняваше нещо отпред но
аз не я слушах
мислите ми бяха в един друг свят
в един психеделичен сапунен мехур встрани от минутите
представях си как всичко е застинало
вятъра птиците хората листата
всичко освен аз
и отново бях в училище
разхождах се из тъмните коридори влизах по стаите
разглеждах лицата на момичетата
избирах си най-симпатичните събуждах ги а те
ме следваха и така докато не бях събрал всичките красавици
след това ги събличах
оглеждах младите им бели тела
докосвах с пръсти гърдите задниците им
и правех секс с най-добрите
до скоро имах такива фантазии
но бях забравил за тях
онези децата ми го напомниха
после отидох до библиотеката
хората там бях много добри
в истинския смисъл на думата
изненадаха ме признавам си
взех си също толкова добри книги
и се прибрах с усмивка вкъщи
беше хубав ден
подреден

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елин Танев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...