Пами (Памела)
111 21
6 abr 2008, 12:48

щаслива ли ще съм? 

  Poesía » De amor
561 0 2
Позволих си сега, когато те няма,
да те нарека ''слънце'' на моя живот,
че наранената душа е няма,
от болката тъпа - да страда до гроб.
''Обичам те'' - каза ми и замина далече,
обичах те, да... ала беше съдба,
мечтата най-смела за мене ти беше,
изгубих те, да, и боли от това...
Беше отдавна - случайно те срещнах,
в мечтите далечни, а после в съня,
ръце аз протегнах, към теб се затичах,
но ме отблъсна... а беше... съдба.
Човек от добротата си страда понякога...
сега го разбирам, сега го осъзнах,
за да оцелееш, трябва да си силен,
аз на силна се преструвах, ала не успях...
Пред болката тъпа нехаех, пред Бог
коленичих, да моля за прошка, защото
сгреших... изслуша ме той и ми каза
с въздишка - обичаш го? Тази любов те крепи.
Но невъзможна оказа се ''тая любов'',
какво ми остана да търся не зная,
зная това, че ако имах теб,
щастлива щях да съм, а не нещастна до края.


                   06.04.2008г.

© Памела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??