Щастие
Обзета до полуда от страстта,
изтръгвам своето стенание-
при допира на нашите тела
откривам твоето очарование.
Над нас се спуска приказно нощта,
със мрачната си плът ни тя обвива.
Във тъмното до тебе ще заспя,
а устните от мене ще отпиват.
Съзирам падаща звезда-
със нея и полседната задръжка падна.
Навсякъде преследва ме плътта-
здравия ми разум ти открадна.
На всяка болка ти си моят лек.
Щастлива сам със теб,любими!
Щастлива сам-до мен стои човек,
изгарящ от копнежа да ме има!
15.08.2002
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Татяна Начкова Todos los derechos reservados
