Dec 23, 2006, 4:42 PM

Щастие 

  Poetry
567 0 1

Обзета до полуда от страстта,
изтръгвам своето стенание-
при допира на нашите тела
откривам твоето очарование.

Над нас се спуска приказно нощта,
със мрачната си плът ни тя обвива.
Във тъмното до тебе ще заспя,
а устните от мене ще отпиват.


Съзирам падаща звезда-
със нея и полседната задръжка падна.
Навсякъде преследва ме плътта-
здравия ми разум ти открадна.

На всяка болка ти си моят лек.
Щастлива сам със теб,любими!
Щастлива сам-до мен стои човек,
изгарящ от копнежа да ме има!
    
        15.08.2002

© Татяна Начкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??