8 ene 2008, 14:52

Щастие

  Poesía » Otra
907 0 2

Щастие. Що за странна птица е това?
Каца и после пак отлита от нашите сърца.
Какъв ще бъде животът ни, ако го няма то?
Живот еднообразен - като въртящо колело.
Всеки и навсякъде за него гледа,
а всъщност трябва да се спре и в огледалото да се загледа.
Нима не е това? Да дадеш на другите част от своята душа.
Нима не е това? Да помогнеш на човек изпаднал в беда.
Нима не е това? Да видиш усмивка на отсрещното лице.
Нима не е това? Да дадеш всичко, за да направиш щастливо едно сърце.
Нима не е това? Да видиш срещу себе си очи,
очи пълни със сълзи,
но не от болка, а от радост излизат те,
защото се е сетил някой за това сърце.
Нима не е това? И дори да си отида сам от този свят,
аз пак ще знам, че със щастие съм бил богат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав и замислящ стих!
    Поздрав!
  • щастието е само миг...за който тичаме
    понякога цял живот...а може би е около нас...
    много хубав стих, много! с обич за теб.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...