8.01.2008 г., 14:52

Щастие

912 0 2

Щастие. Що за странна птица е това?
Каца и после пак отлита от нашите сърца.
Какъв ще бъде животът ни, ако го няма то?
Живот еднообразен - като въртящо колело.
Всеки и навсякъде за него гледа,
а всъщност трябва да се спре и в огледалото да се загледа.
Нима не е това? Да дадеш на другите част от своята душа.
Нима не е това? Да помогнеш на човек изпаднал в беда.
Нима не е това? Да видиш усмивка на отсрещното лице.
Нима не е това? Да дадеш всичко, за да направиш щастливо едно сърце.
Нима не е това? Да видиш срещу себе си очи,
очи пълни със сълзи,
но не от болка, а от радост излизат те,
защото се е сетил някой за това сърце.
Нима не е това? И дори да си отида сам от този свят,
аз пак ще знам, че със щастие съм бил богат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав и замислящ стих!
    Поздрав!
  • щастието е само миг...за който тичаме
    понякога цял живот...а може би е около нас...
    много хубав стих, много! с обич за теб.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....