12 jul 2012, 9:39

Щастие 

  Poesía
823 0 13

                    ЩАСТИЕ

                                            „Понякога съм толкова добра!...“

                                                                        П. Дубарова

                                             

Понякога съм малка и щастлива...

До бяло ослепявам

в подмиглената си заря.

На всичките си страхове прощавам,

тъгата по потоците разливам,

а в стомната остава чиста

и жива глътката. Благодаря!

 

Понякога съм цяла и щастлива...

До коренчето на дъгата.

И както казват - „до небето“.

Във аурата дишам на цветята,

а думите разцъфват мили,

докосват с нежния си дъх.

На топло сгушват се в сърцето.

                             

Понякога съм толкова щастлива...

Под звездния покров

със клечката кибритена горя...

В окото хладно на стъклото

блестят илюзии красиви.

... На пръсти се повдигам. С пръстче

в небето пиша Ти: „Благодаря!“

 

© Алина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??