12 jul 2012, 9:39

Щастие

  Poesía
992 0 13

                    ЩАСТИЕ

                                            „Понякога съм толкова добра!...“

                                                                        П. Дубарова

                                             

Понякога съм малка и щастлива...

До бяло ослепявам

в подмиглената си заря.

На всичките си страхове прощавам,

тъгата по потоците разливам,

а в стомната остава чиста

и жива глътката. Благодаря!

 

Понякога съм цяла и щастлива...

До коренчето на дъгата.

И както казват - „до небето“.

Във аурата дишам на цветята,

а думите разцъфват мили,

докосват с нежния си дъх.

На топло сгушват се в сърцето.

                             

Понякога съм толкова щастлива...

Под звездния покров

със клечката кибритена горя...

В окото хладно на стъклото

блестят илюзии красиви.

... На пръсти се повдигам. С пръстче

в небето пиша Ти: „Благодаря!“

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • БЛАГОДАРЯ,казвам и аз...удоволствие е,да те чете човек!!!
  • О, естетично удоволсствие ми достави, благодаря!
  • Бистра, изворна поезия.
    Пих и благослових.
  • ПРЕКРАСНО!
  • Силвия, взаимно е! Благодаря ти!
    Анапестов, Ангел, Вероника, благодаря!
    Септември, обикновено влагам в понятието малко по-широк смисъл. Благодаря ти!
    Таня, Минка, Боряна,Роси, благодаря!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...