Щастие
ЩАСТИЕ
„Понякога съм толкова добра!...“
П. Дубарова
Понякога съм малка и щастлива...
До бяло ослепявам
в подмиглената си заря.
На всичките си страхове прощавам,
тъгата по потоците разливам,
а в стомната остава чиста
и жива глътката. Благодаря!
Понякога съм цяла и щастлива...
До коренчето на дъгата.
И както казват - „до небето“.
Във аурата дишам на цветята,
а думите разцъфват мили,
докосват с нежния си дъх.
На топло сгушват се в сърцето.
Понякога съм толкова щастлива...
Под звездния покров
със клечката кибритена горя...
В окото хладно на стъклото
блестят илюзии красиви.
... На пръсти се повдигам. С пръстче
в небето пиша Ти: „Благодаря!“
© Алина Стоянова All rights reserved.
