Щастието

Щастието търсим някъде,
оглупели от захлас.
Търсим го навсякъде, 
а то е винаги в нас!

Искаме да сме щастливи,
вечно, повече дори,
но сме срамежливи,
щом то ни озари.

Дори малко ни е страх
да не вземе да избяга.
Гледаме с поглед плах
друг към него щом посяга.

Да го пуснем, поне веднъж,
нека друг да го намери,
и тогава може изведнъж 
да порасне по размери.

Тогава пак ще сме щастливи,
защото на друг сме го дали.
Така - усмихнати и услужливи,
собствената радост сме раздали.

И нека някой да ни обвинява,
че щастието вече не ценим.
Щом то хората обединява,
можем от мъничко да се лишим!