30.03.2025 г., 21:30

Щастието

344 0 0

Щастието търсим някъде,
оглупели от захлас.
Търсим го навсякъде, 
а то е винаги в нас!

 

Искаме да сме щастливи,
вечно, повече дори,
но сме срамежливи,
щом то ни озари.

 

Дори малко ни е страх
да не вземе да избяга.
Гледаме с поглед плах
друг към него щом посяга.

 

Да го пуснем, поне веднъж,
нека друг да го намери,
и тогава може изведнъж 
да порасне по размери.

 

Тогава пак ще сме щастливи,
защото на друг сме го дали.
Така - усмихнати и услужливи,
собствената радост сме раздали.

 

И нека някой да ни обвинява,
че щастието вече не ценим.
Щом то хората обединява,
можем от мъничко да се лишим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...