Щастието
Щастието търсим някъде,
оглупели от захлас.
Търсим го навсякъде,
а то е винаги в нас!
Искаме да сме щастливи,
вечно, повече дори,
но сме срамежливи,
щом то ни озари.
Дори малко ни е страх
да не вземе да избяга.
Гледаме с поглед плах
друг към него щом посяга.
Да го пуснем, поне веднъж,
нека друг да го намери,
и тогава може изведнъж
да порасне по размери.
Тогава пак ще сме щастливи,
защото на друг сме го дали.
Така - усмихнати и услужливи,
собствената радост сме раздали.
И нека някой да ни обвинява,
че щастието вече не ценим.
Щом то хората обединява,
можем от мъничко да се лишим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени