Щастлив ли си,
когато мен ме няма?
Обичаш ли света,
който е за двама?
Усмихваш ли се
нощ и ден,
когато те усещам тъжен и СМУТЕН?
Разбираш ли какво е ЛЮБОВТА?!
Вълшебно чувство, красота!
ТЯ дава сили, сбъдва чудеса
гради мостове, носи СВЕТЛИНА…
А чувстваш ли я близо, мили мой
красивата ми муза, обич без покой,
тъгата в мен, сърцето толкова само
очите пълни със сълзи, търсещи едно?
Те дирят споделеност и любов
подкрепа, радост със последен зов.
Протягам аз ръцете си във тишина
прегръщам спомени за теб и своята душа…
Копнея да сме ний отново АЗ и ТИ
да сбъдваме в магичен танц нашите МЕЧТИ…
Обичам те на времето на пук
и колкото и да ме мъчиш тук
отново ще те искам и зова
ще те докосвам мислено и ще трептя...
© Елена Трендафилова Todos los derechos reservados