Когато някой ме запита
щастлив ли съм на тоя свят,
е все едно да ме попита
с какво съм беден и богат?

Щастлив съм с моята Родина,
с зелените поля,гори,
с морето и небето сини,
с изгрева и залеза дори!

Щастлив съм с огнените ритми
на нашите хора и песни,
че чувам звуците любими,
тези мелодии чудесни!

Щастлив съм горе на Балкана
сред наш‘те скъпи знамена,
на Шипка гордо извисена,
събрала цялата страна!

Щастлив съм родното ни знаме,
че се издига на пилона,
че българският дух голям е,
и става истинска икона!

Щастлив съм с детските колички,
с радостта във малките очи,
от песните на сиви птички,
на слънцето от топлите лъчи!

Нещастен съм от възрастните хора,
които ровят в кофите за смет,
които тихо с бедността се борят
забравени от всички в тоя свет!

Нещастен съм от циганската наглост,
от дивотиите им безброй,
когато гадно, с безумна свирепост
невинни старци смазват с бой!

Нещастен съм от пустите села,
от къщите с прозорци празни,
от фрази кухи,без дела,
на политиците омразни!

Нещастен съм,когато чувам
неясна българската реч,
когато някой се преструва
и прави се на чужденец!

Нещастен съм,че във страната
пак простотията нараства
и злобата и тъпотата
над българското племе властва!

Кажете ми сега ,накрая,
как себе си да променя,
щастлив ли съм ,как да позная,
в тази омагьосана страна?!

25.09.2016 г.