Щастливец
Щастливец
Свободен бях, но празен бях
и дните ми безспирно се редяха.
Любов долита, любов отлита,
но ни една за мен не бе.
На стола твърд във празна стая седнал,
мечтаех аз за нов живот.
И молех се на Бога милостив
при мен да прати те, моя любов.
А ти предадена, безмълвна, тиха,
стоеше там на края на света.
И тръгнах аз без време, без посока
да търся твоите очи в нощта.
Година мина, а после втора,
а аз вървя ли, все вървя.
И сам съм, без oпора бродя
и търся сродната на мен душа.
Но уви, не щеш ли, зървам твоя поглед
и той пленява ме във миг,
а вятърът косите ти развява
и аз се чувствам веч щастлив.
Веднъж намерил те, прекрасно мое,
не искам да те губя, знай
и всяко нещо, що ни се изпречи,
не ще сломи сърцата ни докрай.
А аз ще те обичам вечно
и нищо няма да ни раздели.
И нашите сърца големи
не ще останат никога сами!!!
P.S. Посвещавам това стихотворение на моето така прекрасно ангелче, с думите: "Обожавам те!!!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктор Минков Todos los derechos reservados
