Разбих сърцето си на хиляди планети,

сълзите влях в морета бурни,

душата в ураган оставих да прелита,

а тялото разкъсах на парчета.

Това е краят - всичко днес ще свърши,

ще умра, животът ми мечтан завърши,

ще се сбогувам аз с надеждите желани,

ще полегна ням, разперил свойте длани.

Сега е вече пусто...

Няма никой в самотата моя.

Няма нищичко,

освен една забравена искра,

която пламва в огън бурен

и живота ми преражда,

и ме кърми,

и ме храни,

и ме гледа,

като собствено дете,

което ще ЖИВЕЙ,

танцувайки във любовта.