Ще
Разбих сърцето си на хиляди планети,
сълзите влях в морета бурни,
душата в ураган оставих да прелита,
а тялото разкъсах на парчета.
Това е краят - всичко днес ще свърши,
ще умра, животът ми мечтан завърши,
ще се сбогувам аз с надеждите желани,
ще полегна ням, разперил свойте длани.
Сега е вече пусто...
Няма никой в самотата моя.
Няма нищичко,
освен една забравена искра,
която пламва в огън бурен
и живота ми преражда,
и ме кърми,
и ме храни,
и ме гледа,
като собствено дете,
което ще ЖИВЕЙ,
танцувайки във любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тихомир Атанасов Всички права запазени
