2 ago 2006, 15:21

ще

  Poesía
944 0 2
Ще те намеря, моя вещице,
зад стъклата на витрините,
пред които като минувачите
случайно и аз се отбивам...

Ще те намеря, мое проклятие,
в очите на всички отминали
ежедневни и скучни предвестия
за спомени тъжно загинали...

Ще те намеря, моя несбъдната,
по следите на чужди обятия,
където си впивала длани объркана,
с надежда и аз да отпия...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За Дими: Когато писах не знаех отговора на въпроса ти, но сега мога да кажа - за мен самата...
  • Хубаво написан стих, но коя имаш впредвид?

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...