25 abr 2014, 20:25

Ще бъдем будни с тебе 

  Poesía » De amor
765 1 8

И ти ли ще ме съдиш? Хайде, давай.
На мене ми изнася да съм грешница.
Отхапах, а дори не се задавих
от ябълката на онази вещица.

И чаша със отрова съм изпила
и ме убоде омагьосано вретено,
че бях орисана от самовила...
И станах истинска. И тленна.

Да ме намериш, ако ти е трудно,
не смятай, моля, че е непростимо.
Когато ми омръзне да съм будна,
заспивам... за около сто години.

Но ако тръгнеш срещу всеки демон,
въоръжен единствено с любов, любими,
напук на съдниците и на времето
ще бъдем будни с тебе сто години!

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??