Ще бъдем будни с тебе
И ти ли ще ме съдиш? Хайде, давай.
На мене ми изнася да съм грешница.
Отхапах, а дори не се задавих
от ябълката на онази вещица.
И чаша със отрова съм изпила
и ме убоде омагьосано вретено,
че бях орисана от самовила...
И станах истинска. И тленна.
Да ме намериш, ако ти е трудно,
не смятай, моля, че е непростимо.
Когато ми омръзне да съм будна,
заспивам... за около сто години.
Но ако тръгнеш срещу всеки демон,
въоръжен единствено с любов, любими,
напук на съдниците и на времето
ще бъдем будни с тебе сто години!
© Христина Мачикян All rights reserved.
