23 may 2015, 1:37

Ще чакам 

  Poesía » De amor
558 0 3
Празно е... празно и тихо,
когато душата те чака.
Защо ли очаквам да стигнеш
последната спирка на влака?
Да дойдеш задъхан в мъглите,
с последната глътка надежда
и тихо да шепнеш “Обичам те”
изгубен сред облаци нежност.
А аз да се стичам в ръцете ти -
безсилна, безстрашна и пряма,
да няма стени пред очите ни,
да няма престъпници в храма.
И свещите тихо да гаснат,
докато с любов се изливаме
в морета от тайнства и страсти,
не помниш ли... вече се имаме?
Да вляза във твоето тяло,
тъй както пристъпих в душата ти –
открита, и чиста, и бяла,
за теб да гори светлината ми,
докато заченем вселена
от всички бои на дъгата
и в нея посеем от времето,
което сега те очаква.

 

Празно е... празно и тихо,
затворена в тъмната стая,
ще чакам да дойдеш със стиха ми, 
ще чакам да дойдеш... до края.

 

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно, Деси! Много красива отдаденост!
  • Какво мога да кажа... пленен съм!
    Стихчетата сякаш капят едно след друго - тихичко, кротичко, отдадено...
    Погалват те и пълнят душата.
    Сътворила си едно малко чуденце, Деси. Благодарен съм, че случих на него.
Propuestas
: ??:??