С празен поглед гледаха очите ми,
за много хора капеха сълзите ми,
с усмивка на уста ми казваха, че ме обичат,
а сами не знаеха какво изричат.
Страдах, влюбвах се и продължавах,
но при всеки следващ част от себе си оставях,
а днес на теб какво да дам - не зная,
но да страдам вече не желая,
останаха единствено душа изпълнена с надежда
и разбитото сърце, което ми нарежда:
“не го обичай, той е като тях, не заслужава“,
замислям се и казвам си тогава, ...