Ще чакам
С празен поглед гледаха очите ми,
за много хора капеха сълзите ми,
с усмивка на уста ми казваха, че ме обичат,
а сами не знаеха какво изричат.
Страдах, влюбвах се и продължавах,
но при всеки следващ част от себе си оставях,
а днес на теб какво да дам - не зная,
но да страдам вече не желая,
останаха единствено душа изпълнена с надежда
и разбитото сърце, което ми нарежда:
“не го обичай, той е като тях, не заслужава“,
замислям се и казвам си тогава,
че този път ще трябва да внимавам
и да се влюбя няма да си позволявам,
до теб ще чакам търпеливо,
докато очите ти не проговорят мълчаливо,
а усните ти изкрещят накрая:
“обичай ме - аз друго не желая“.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Йорданова Все права защищены
