Колко пъти се огледа небето в сълзите ми?
Колко пъти прошепнах аз твоето име?
Кой събуди ме от вълшебната приказка
И изтръгна във миг любовта ми?
Оттогава живея във мрак, без утеха,
Няма радост във моите дни,
Всеки спомен за теб е изгаряне,
Всяка дума от теб е спасение.
И събирам в сърцето си болката -
Няма смисъл да крия това.
Ще дочакам ли някога изгрева,
В който няма да мисля за теб?