Колко пъти се огледа небето в сълзите ми?
Колко пъти прошепнах аз твоето име?
Кой събуди ме от вълшебната приказка
И изтръгна във миг любовта ми?
Оттогава живея във мрак, без утеха,
Няма радост във моите дни,
Всеки спомен за теб е изгаряне,
Всяка дума от теб е спасение.
И събирам в сърцето си болката -
Няма смисъл да крия това.
Ще дочакам ли някога изгрева,
В който няма да мисля за теб?
© Румяна All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
