кумеца (Румен Ченков)
400 1922
18 abr 2007, 23:31

ЩЕ ДОЙДА С ВЯТЪРА... 

  Poesía
1024 0 28
 

Евгения ТОДОРОВА

Румен ЧЕНКОВ


ЩЕ ДОЙДА С ВЯТЪРА...


- Ще дойда с вятъра, при теб и ще остана,

луната ще е като пита, ококорена над нас.

Ще те покрия с аромат на лято цялата,

а ти със всеки атом свой ще ме обичаш.


- Ела със полъха му нежен и очакван,
луната пълна тази нощ ще проревнува.
Ухаеща на топлина, от ласките ти пареща,
със атомна любов, аз тебе съм очаквала.


- ... ще ме приемеш нежно, с поглед влюбен,

с ръце, изтръпнали от чакане...

Ще поговорим и за другата, но... после,

когато се наситим на телата си.


- Тя, другата, е пръстенът поставен на ръката...
и делникът, и празникът във теб.
Ще бъда въздухът в гърдите ти от вдишване,
пулсиращ зов, изригваща вселена от любов.


- А аз ще бъда песента в душата ти -

дано не ти омръзне да ме слушаш.

Ще бъда твоята молитва съкровена -

дано не спреш с любов да я изричаш,

докато се отдаваме с взаимност

на палещата страст  в телата ни.


- Телата ни преплетени - два храма святи
в молитвената песен на душата, нежен зов.
Със болката си от небето, съм те просила.
Завинаги бъди и остани, ти моя песенна любов!

18. 04. 2007 г.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??