ЩЕ ДОЙДА С ВЯТЪРА...
Евгения ТОДОРОВА
Румен ЧЕНКОВ
ЩЕ ДОЙДА С ВЯТЪРА...
- Ще дойда с вятъра, при теб и ще остана,
луната ще е като пита, ококорена над нас.
Ще те покрия с аромат на лято цялата,
а ти със всеки атом свой ще ме обичаш.
- Ела със полъха му нежен и очакван,
луната пълна тази нощ ще проревнува.
Ухаеща на топлина, от ласките ти пареща,
със атомна любов, аз тебе съм очаквала.
- ... ще ме приемеш нежно, с поглед влюбен,
с ръце, изтръпнали от чакане...
Ще поговорим и за другата, но... после,
когато се наситим на телата си.
- Тя, другата, е пръстенът поставен на ръката...
и делникът, и празникът във теб.
Ще бъда въздухът в гърдите ти от вдишване,
пулсиращ зов, изригваща вселена от любов.
- А аз ще бъда песента в душата ти -
дано не ти омръзне да ме слушаш.
Ще бъда твоята молитва съкровена -
дано не спреш с любов да я изричаш,
докато се отдаваме с взаимност
на палещата страст в телата ни.
- Телата ни преплетени - два храма святи
в молитвената песен на душата, нежен зов.
Със болката си от небето, съм те просила.
Завинаги бъди и остани, ти моя песенна любов!
18. 04. 2007 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
Поздрави!
