Ще ме има
Във всяка капка слънце ще ме има,
в целувката на цветето с очите,
в уханието снежно на звездите
и в двете трудни думи: "Забрави ме!"
Ще бъда смях от скъсаната струна
и писъка на нощна пеперуда,
със вятъра ще вия до полуда
и пясъчно ще скрия всяка дума.
В безмълвието тихо ще се свия.
На Времето ще се изсмея в упор...
Ще разтопя далечния ти укор
в единствената светлина-магия.
Ти не потръпвай, гледайки звездите!
Любима моя, просто ме повикай!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados
