В сърцето си знам, че ти ще ме помниш с добро,
знам го че това е краят ужасен дошъл за нас,
но не мога да те пусна туко така,
настъпи страшна буря в душата ми нежна,
опитвам се със зъби и нокти да изляза от болката страшна,
но пътят е дълъг и труден, изпълнен с тъга,
и не мога да те оставя просто така,
дори и да не искам мисля за теб,
не ми останаха сили да страдам,
но сълзите ми текат ден подир ден,
и не знам кога ще спрат да текат,
опитвам се да бъде силен,
и пред другите с маска стоя,
крия моята болка дълбока,
и тихо чакам тя да отмине,
не знам какво следва сега,
загубих пътя отъпкан с теб,
и не мога друг път да намеря,
лутам се сам в нощта и дом си търся сега,
домът ми беше при теб, аз и това го загубих,
загубих всичко, което бяхме градили,
загубих и твоята красива душа,
не знам, не мога и не искам да те забравя сега,
не искам да те пусна да си тръгнеш в забрава,
боли ме, че вече те няма и покой не намирам,
но таз надежда коварна е тя, кара ме да чакам в забрава,
избягах аз много далече, но дори и на края на света не можах да избягам,
не мога да избягам от болката страшна,
лъч светлина се прокрадва едвам,
стар приятел помогна ми много,
и отново е ден, макар и студен,
но виждам света с нови очи,
и най-много ме боли това, че го знам,
че без теб напред ще ми бъде добре,
не искам да ме търсиш отново,
само болка и тъга ще ми носиш го знам,
любовта вече я няма, само празнотата ми остана,
но няма да те върна го знам, ще бъда твоя подкрепа,
ще бъде твоето плюшено мече.
© Лъв Todos los derechos reservados