Ще ми повярваш ли, че ме боли
да знам, че в тази нощ си сам и ти,
че нещо в теб не спира да крещи
за нещо невъзможно може би?
Знам, че сигурно ти пак се смееш,
че с усмивка се правиш на щастлив,
но навярно вътре бавно тлееш
в мечта светът ти да е по-красив.
Ще ми повярваш ли, че не мога
да се отърва от таз тревога,
а в очите ми блестят за теб сълзи,
защото знам - сърцето ти тъжи.