По еко-пътека в Балкана задъхано крача

и мисля си с радост - Каква красота!

И  много съм горда, че тази картина,

отстояна за нас е от дедите с кръвта.

Там, където се целуват върхът и небето

и се пазят тайни в дебри недостъпно,

за герои и хайдути, за велики битки,

за живот, прекършен и съдби нелеки.

В гърлото ме стяга нещо, въздух недостига,

в яд се гърчи, негодува моето сърце горещо,

че за всяка педя хиляди кръвта пролели,

да живеем днес свободно, жертвали се много.

Днес земята я раздават все за каузи лъжовни

и се мъчат да ни убеждават, че са тъй грижовни,

но ако от гроба станат нашите деди велики,

онемели ще ни гледат с укор и ще ни заплюят в упор!