20 ene 2013, 10:29

Ще ни гледат с укор

  Poesía » Civil
964 1 0

По еко-пътека в Балкана задъхано крача

и мисля си с радост - Каква красота!

И  много съм горда, че тази картина,

отстояна за нас е от дедите с кръвта.


Там, където се целуват върхът и небето

и се пазят тайни в дебри недостъпно,

за герои и хайдути, за велики битки,

за живот, прекършен и съдби нелеки.


В гърлото ме стяга нещо, въздух недостига,

в яд се гърчи, негодува моето сърце горещо,

че за всяка педя хиляди кръвта пролели,

да живеем днес свободно, жертвали се много.


Днес земята я раздават все за каузи лъжовни

и се мъчат да ни убеждават, че са тъй грижовни,

но ако от гроба станат нашите деди велики,

онемели ще ни гледат с укор и ще ни заплюят в упор!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...